Най-накрая дойде време за един от най-очакваните ми сериали за сезона изобщо – Alcatraz. Искам да започна с едно малко уточнение – по изключение ревюто ми е базирано на първите ДВА епизода, а не само на първия. Причината за това е проста – макар самите епизоди да са ясно разделени един от друг (а не двучасов пилотен епизод) – FOX ги пуснаха плътно един след друг. Щом авторите са решили, че трябва да ги гледам наведнъж – кой съм аз да базирам мнението си само на единия от тях? Айде цъкайте вече да четете цялото ревю.

Alcatraz представя историята за известния островен затвор под една алтернативна (дали?) светлина – официалната теория е, че затворът е закрит през 1963 поради „растящи разходи и недостатъчна финансова рентабилност“. На практика, обаче, изведнъж всичките затворници са изчезнали и това е причината за закриването му. Къде са отишли – не се знае, а защо се завръщат през 2012, неостарели нито минута, продължавайки да убиват понякога невинни хора, понякога стари врагове – знае се още по-малко. Заинтригувани ли сте? Да, и аз бях, но лошото е, че абсолютно същото се знаеше още при обявяването на сериала и при излизането на превю трейлъра му. Първият епизод реално е extended вариант на трейлъра, а вторият може да се определи като „процедурен“ sci-fi трилър. Леко разочарование на тоя фронт.

Кастът, от своя страна, е на много високо ниво. Да започнем с главната агентка – Ребека (Сара Джоунс) – изключително сладка блондинка, единственият ѝ недостатък е, че има кофти къса коса ( със светли очи и невинно личице!). Неин партньор е е мине през нърдът-автор (познат на много от вас от Lost) на книги за Алкатраз, а  техен ръководител е откровено зловещия, или поне потаен, Емерсон Хаузер (познат ни като „зловещия тип в Happy Town“ – за което си има логика, има си подходящата физиономия за такъв тип роли). Няма да разкривам неговата връзка със затвора (бил е пазач в него), но в сегашно време е може би единствения, който знае какво става и, разбира се, в типичен холивудски стил, не го казва нито на нас, нито на агентите, работещи за него. Изобщо, и тримата главни са достатъчно убедителни и завладяващи зрителя, а и от поддържащите такива имам само положителни впечатления.

Историята ни бива поднесена по два „канала“ – единият от тях е вече споменатия „процедурен“ стил тип „да хванем затворника на седмицата“. Паралелно с това ни се представя и живота на съответния затворник над 40 години по-рано в затвора, давайки ни възможност да надникнем по-ясно в психиката му и, честно казано, поне в този (само втория епизод е процедурен) епизод, образът на Ърнест Коб е доста убедителен. Очаквано, в толкова ранен стадий на сериала, основната история е само загатната и няма развитие по нея, затова и не мога да я оценя особено положително – за момента изглежда единствено като извинение за лов на поредния затворник. Искрено се надявам, а и вярвам, че това няма да е така и до няколко епизода ще има раздвижване и относно мистерията за появата на затворниците в наши дни, незасегнати от времето. Все пак и Fringe не започна с толкова дълбока история и изглеждаше като процедурно sci-fi, а вижте сега къде е (но не гледайте рейтингите му ). Примерът с Fringe не е случаен, тъй като двата сериала споделят един и същи мозък зад направата си – JJ Abrams.

Крайното ми мнение е сравнително положително. Поради някаква причина се бях настроил за повече sci-fi елементи, а, както казах, поне до момента не сме свидетели на много такива (освен загатването на главната история). Из мрежата прочетох определения като „Prison Break, но по-зловещ“ – не перфектно определение (макар кадрите от Алкатраз да са доста депресиращи), но въпреки това доста по-точно от моите очаквания. Аз лично го препоръчвам, дори е добавен в RSS Downloader-a ми, но… някак очаквах повече. Не знам защо.

Rating: